По подобен случай, във връзка с връчен акт, сме подавали възражение, в което на основание първо провинение от вида сме изисквали налагане на минимална санкция. В нашия случай органът се съобрази с молбата ни и в действителност акта беше манимален. Относно броя на регистирираните нарушения, за съжаление всяко от тях се гледа поотделно. Но съм съгласен с колегите - обърнете се към адвокат преди да подадете писмето каквото и да е било.

Подобно на коментара по горе не разбрах какъв  е проблема относно начина по които ще бъде прехвърлена майката, като изключим бумащината. Прекратяваш по взаимно съгласие-такова ерешението на страните и ако някои може да оспорва това е ГИТ не НОИ; назначението при новия ряботодател е  основание служителя да се възползва от правата си по КТ и при условие, че няма възражение между страните НОИ отново не следва да имат претенции; общо взето при условие че служителя отговаря на изискванията по КСО и документите са оформеникоректно и подадени  в срок не виждам никакъв проблем. Аз лично два пъти  съм минал по този ред, с един ден в осигуряване и единственото което съм чувал като коментар е било, че  било по коректно  да  минатпоне 10 дни в осигуряване че тогава да се ползва отпуска по чл.164 от КТ, но черно на бяло законов текст в защита на коментара им не съм видял, а и двете майки си  получиха обещетението.

Благодаря за съдействието. 

здравейте, обръщам се към вас с молба за съдействие по следната тема: ръководител /собственик/ на ЕООД, във връзка с изпълнение на дейността на дружеството трабва да бъде командирова за повече от 180 дни в чужбина /Италия/. Съгласно чл 11 от  Наредбата  общата продължителност не може да бъде повече от 180 дни, като изкючение от общото правило е направено за длъжностите посочени в Приложение 1. Тъй като текста е определен само за ВЕДОМСТВА но не и за предприятия, а в Таредбата е направено разграничение между двете според Вас можели рръководителя да бъде командирован за повече от 180 дни и съответно налице ли е основание дружеството да признае за данъчни цели разходите по командировката за дните след 180-я ден. Предварително благодаря за оказаното съдеиствие.

Здравейте, относно темата за подаване на декларация и плащане на дивидент, ако позволите да уточня, по-точно да предам думите на колегите от НАП, с които не успях да изляза на глава и до някъде са прави: императивното правило на закона, е че данъка се вняса до края на месеца следващ тримесечието, т.е. за НАП ако го внесеш по време на тримесечието си в нарушение.... не откривам санкция за това, но си е основание да те мъмрят и да ти философстват; от особенно значение за НАП е първо да регистрираш задължението, и после да го внесеш - няколко кратно ми го повториха.... причина - първо по текст на закона било записано деклариране, после плащане и второ - за целите на правилното отразяване в софтуера на НАП, без значение къде отиват парите ))

Аз също съм на това мнение. Даже в случая дълбая темата именно от гледна точка на работника. Факт е обаче че прерових сумати съдебни решения и писма на МТСП и просто не намирам ясно заключение по този въпрос - при неотработени по вина на работодателя часове, как следва да се заплатят те на работника - като обещетение /за престой/ или като трудово възнагражедние при неизпълнение на трудови норми. Въпроса изглежда простичък, но има възможности човек да се подведе. Именно затова графиците които се изготвят никога не показват разлика в отработеното. Но ако се наложи.... какво правим. Коя база ползваме. За времето което отделих по темата аз лично достигнах до извода че се прилага чл. 266 ал.1, ако е доказуемо че работника няма вина за неизпълнението и не попадаш в хипотезата на престой; възнаграждението се изчислява на база уговорено основно възнаграждение /по ТД/ което е дължимо за месеца в който се прави изравняването на графика; върху това възнаграждение се начисляват всички други възнаграждение съгладно наредбата; тежеста си е изцяла за сметка на работодателя. Други мнения?

Попаднах са следния извод, вписан в Коментарите към КТ, за приложението на чл 266 ал1, а именно7 " Съгласно изричния тест на работника или служителя се дължи според изработеното, но не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение.... Предпоставка на плащането по ал.1 е непълното изпълнение. Следователно възнаграждението за изработеното е по дефиниця по-малко от това за пълно изпъление.... В действителност при предпоставката на ал.1 хипотезата на възнагражедние според изработеното е изключена. Възнагражеднието всякога е в размзер на уговореното за пълно изпълнение...." Т.е. от вписаното разбирам че при всички случаи тези часове се заплащат и възнаграждението следва да се допълни до уговореното между страните брутно трудово по ТД.... Какво е вашето мнение?

От друга страна възнагражението по чл 266 по КТ, съгласно чл 16 от Наредба за структурата на работната чаплата, е част от брутната работна заплата, т.е. ако не попадаме в този член от КТ отиваме на престой, а от там следва да се отчете обещетение. Ако това не е приложимата норма и приемем че попадаме в хипотезата на обещетение то тогава при изсляване на възнаграждението за тези неотработени часове следва да се взема брутното от предходен месец. Това веднага ще даде отражение на брутното трудово в последния месец от сумираното отчитане. Факт е че почти всички колеги се стараят да не попадат в подобни ситуации, но в действителност как следва да се постъпи при определяне на възнаграждението???

Четейки коментарите на КТ, стр.410 е вписан следния текст: " Сумирано изчисляване се прилага по преценка на работодателя в производства и дейности, в които условията на труда не позволяват подневно изчисляване... В тези случаи нормата на работното време има производен от работния ден характер - тя се определя, като законоустановената продължителност на работния ден се умножва по броя на работните дни през периода..."
За доказателство на четираното прилагат писмо на МТСГ. В края на отчетния период при проверка за наличен извънреден труд, отработеното се преизчислява / към 8 часа, нощни към дневни и т.н./ За съжаление никъде не намирам коментар какво правим с неотработените часове и по точно на каква база се начислявата - брутно трудово за съответния месец /чл.266/, предположението, което срещнах на няколко места по анализа - чл.228 или уговорено възнагражадние по ТД. Последното предположение за мен е най-хлъзгаво защото се отглонява от брутното трудово и неговите елементи. Какво е вашето мнение?

Здравейте във връзка с следния отговор:
"...
Това си остава за сметка на работодателя, тъй като не е успял да уплътни графика, нали така?

Точно така! Плащате на работникът като за пълен месец... "

коректно ли е да се разбира че прилагаме чл 266 ал.1 от КТ - т.е. уговореното възнаграждение за пълно изпълнение. Ако това не правилната норма, може ли някой да посочи нормативното основание по темата. Благодаря предварително за съдействието.